Anonim
Image Снимка на Доналд Тръмп е на Гейдж Скидмор

„Как Доналд Тръмп ще реши американските инфраструктурни проблеми е напълно неясно“

Плановете на Хилари Клинтън за подобряване на инфраструктурата в САЩ не са били достатъчно амбициозни, но поне тя е имала планове, казва Аарон Бецки в тази колона с мнения.

Америка се нуждае от много работа. Пътищата и мостовете му се рушат. Летищата му са каша. На практика няма система за обществен транспорт на дълги разстояния. Под повърхността канализацията и водопроводите изтичат милиарди галони. Трябва да се направи нещо. Ще го направи ли президентът Тръмп? Никой не знае.

Имаше план. В своята предизборна платформа кандидатът за демократи Хилъри Клинтън обеща 275 милиарда долара инвестиции в инфраструктура. Всичко, освен 25 милиарда долара, щеше да дойде от федералното правителство и тя казва, че би го платила с нови данъци върху заможните.

Според 25 милиарда щатски долара щяха да привлекат още 250 милиарда долара частни инвестиции. Тръмп няма нищо повече от идеята, че ще измисли такъв план и ще похарчи трилион долара, което поне е много повече, отколкото би имала Клинтън.

Почти всеки кандидат за президент през последните три десетилетия обеща да се справи с отложената поддръжка навсякъде около нас и да помогне за изграждането на по-добра база за икономически растеж и социално сближаване. През 1992 г. написах няколко статии за мащабните инвестиции в инфраструктурен кандидат за президент Бил Клинтън. Дори купих акции в строителни фирми, които смятах, че ще се възползват от идващия бум. Сгреших.

Надлежно избран, Клинтън не направи почти нищо. Същото важи и за Буш. На всеки няколко години мост се срутва или влакът дерайлира и се чува вик за справяне със ситуацията. Възпаленото място е надлежно фиксирано, но нищо повече не се случва. През пролетта екипажите се показват, за да запълнят дупки и понякога добавят лента или две от магистрала и това е въпрос.

От политиците, които току-що бяха избрани, зависи тази държава да не стане велика, а да звучи отново

Законът за възстановяване на Америка на президента Обама, който беше част от усилията му да ни изведе от Голямата рецесия от 2008 г., беше малко промяна и помощ. Но това само надраска повърхността и не беше много ефикасно, с твърде много тайнствени правила, трудови разпоредби и процедури за наддаване, стимулиращи изграждането на съществуващи пътища и мостове.

Не беше създадено много ново - план за регионална високоскоростна железопътна линия изчезна много бързо от масата. През последните осем години местните и щатските правителства също постигнаха известни крачки, заменяйки водни тунели и изграждайки подлези в Ню Йорк, както и подземни магистрали и изграждайки леки релси в Сиатъл. Все още не е достатъчно. От политиците, които току-що бяха избрани, зависи тази държава да не стане велика, а да звучи отново.

Нито Тръмп, нито Клинтън не проявяват интерес към вида на трансформативните технологии, които биха могли да ни помогнат да изскочим от, а не да разрешим инфраструктурните си проблеми повече от съпруга или неговите наследници.

Клинтън предложи списък на напълно необходимите, но стандартни подобрения: инвестиции за облекчаване на задръстванията в пристанищата, летищата и основните магистрални маршрути; поправя мостове и пътища, "разширява опциите за обществен транспорт, за да намали разходите за транспорт" (няма представа как би го направила) по начин, който би бил "устойчив"; „интелигентни координирани инвестиции“ за подпомагане на облекчаването на задръстванията на товари по пътищата и релсите; подобряване на достъпа до интернет; по-добра енергийна инфраструктура (с тръбопроводи през коренните американски земи?); подобрен достъп до питейна вода; и модернизирани язовири и лотове.

Тя обеща да направи това с помощта на „интелигентни технологии“, от приемането на предложени промени в проследяването на самолети и подпомагането на бизнес работата към преминаването от 4G към 5G мобилни телефони. И, разбира се, тя щеше да изпълни тези проекти, като избягваше разходите и да надвишава графиците, които обичайно нападат инфраструктурни проекти не само в Съединените щати, но и по целия свят.

Липсата на истинска визия за американската инфраструктура е очевидна на държавно и местно ниво

Тръмп каза, че ще следва политика „Америка за инфраструктура на първо място“, която подкрепя инвестиции в транспорт, чиста вода, модерна и надеждна електрическа мрежа, телекомуникации, инфраструктура за сигурност и други належащи вътрешни инфраструктурни нужди. По този начин той обещава първо да използва американската стомана и да се съсредоточи върху публично-частните партньорства, за да „използва пазарни сили, за да помогне за привличането на нови частни инвестиции в инфраструктура чрез неутрална дефицит система от инфраструктурни данъчни кредити“.

Той също така иска да ускори тръбопроводи и съоръжения за износ на въглища. И, разбира се, иска да се отърве от разпоредбите. Как ще направи това и как ще плаща за това е напълно неясно.

Част от проблема е, че именно опитите за булдозиране на големи проекти, независимо дали става въпрос за тръбопроводи, магистрали или железопътни линии през кварталите (Тръмп цитира мащабния проект за изграждане на магистрала на Айзенхауер), предизвикват толкова голяма съпротива и по този начин се забавят, губейки огромни количества време и пари по пътя.

Може да има друга посока. Какво ще стане, ако правителството вместо това насърчи компаниите, които измислят как да направят електронния достъп на ниски разходи, вместо да помага на големите компании за мобилни телефони? Какво ще кажете да инвестирате в разстояния и гъвкав обществен транспорт по модела Uber, а не във влакове или автобуси? Или какво да кажем за Hyperloop?

На много по-просто ниво, какво да кажем за инвестирането във вид на асфалт, който сега се тества в Европа, който намалява шум от пътя до 90 на сто, добива кинетична енергия и действа като поглъщане на замърсяването, както и дава сериозни стимули за електрически коли, така че всъщност да живеете точно до магистрала?

Отчаян съм от бъдещето на моята страна

На ниво постигане на всичко това може ли да има някакъв начин правителството да може да изслуша инициативите отдолу нагоре и експертни инициативи, като въжените линии, които са покълнали из Южна Америка, или самоорганизиращите се транспортни системи, които са подрязали всичко по света, от акции в Европа до онези страни в Африка?

А какво да кажем да направим пътуващите с пътници, които решат да замърсят атмосферата ни и да използват нашите магистрали, наистина да плащат привилегията, като начисляват вида такси за бензин, които са често срещани в останалата част от развития свят? Съмнявам се, че Тръмп има някакъв интерес към това, което към него съм сигурен, че звучи като социалистически планове.